The American Conservative: Изборите в САЩ ще имат глобални военни, културни и икономически последици
Автор: Скот Макконъл, htheamericanconservative.com
След 2014 година демократите се трансфораха, в случай че перифразираме израза от десетилетието на Иракската война, във военната партия на Америка. Малцина предвиждаха това. Репликата на Барак Обама към антируския ястребизъм на Мит Ромни по време на дебата през 2012 година – „ 80-те години на предишния век си желаят назад външната политика “ – затвърди отдавнашното мнение, че демократите са насочени към миротворчество повече от републиканците. Тогава никой не го осъзна, само че думите на Обама белязаха края на една ера, която беше почнала с Юджин Маккарти и Джордж Макгавърн.
Четири години по-късно Доналд Тръмп назова Иракската война огромен апетитен неуспех и с това завоюва предварителните избори в Северна Каролина против противник, който отхвърляше да признае злополуката. Осем години по-късно демократите бяха замаяни от поддръжката за Камала Харис от някогашната конгресменка Лиз Чейни и нейния татко Дик. Последният беше движещата мощ в администрацията на Буш за войната в Ирак и основният оркестратор на лъжите за нейното оправдаване. Той в никакъв случай не изрази страдание за дейностите си и за ужасяващата кланица, до която те доведоха. Бил Кристъл, който еволюира от най-важният покровител на Иракската война в консервативната публицистика до „ Никога Тръмп “ и покровител на Камала, отъпка пътя. Открити писма в поддръжка на Камала от застаряващи ястреби на външната политика от републиканската партия се трансфораха в основен инструмент в акцията за одобряване на нейната външнополитическа заможност.
Не е ясно дали някогашните членове на втората администрация на Буш ще си обезпечат функции при президентство на Харис. Но те имат причина да се надяват. Независимо от очевидните разлики в биографиите, У. и Камала имат доста общо. И двамата наподобяват добре и са изключително фотогенични. Нито един от тях не разви и най-малка известност на политическа мъдрост и тежест. Сред възпитаниците на военните произшествия на Буш, които търсят нов политически план, Камала се вписва в сметката с по-голяма лекост, в сравнение с Обама, който беше идеологически конкурент, или Хилари Клинтън и Джо Байдън с техния десетилетен опит във Вашингтон и лична добре развита политическа мрежа. А явно и с повече подготвеност от Доналд Тръмп.
След като кръгът на Кристъл и Чейнитата се реалокираха при Харис, Доналд Тръмп опита да сътвори на републиканската партия облик на по-малко войнолюбивата от двете партии. Това е работа, която е в развой. Има доста изтъкнати ястреби измежду републиканците, които се надяват да му попречат. Но в случай че погледнем към акцията на Тръмп, най-видимите и дейни негови поддръжници в този момент са претендентът за вицепрезидент Джей ДиВанс, който през цялото време е най-изявеният песимист в Сената по отношение на войната в Украйна, и Тълси Габард, някогашен член на конгреса от демократическата партия, чиято коса посивя прибързано по време на първата ѝ обиколка като боен доктор в Ирак. Прибавете към тях Робърт Ф. Кенеди Мл., чиито проницателни разбори на Украинската война и разширението на НАТО може би бяха причина той да стане мощно недопустим за демократическия естаблишмънт. През септември Кенеди написа материал, дружно с Доналд Тръмп Мл., в който приканиха за договаряния с Русия. Те акцентираха известието за идни промени в нуклеарната теория на Русия, която преди този момент заявяваше, че тези оръжия могат да бъдат употребявани единствено в случай че суверенитетът на съветската страна е под опасност. Кенеди е може би единственият прочут американски политик, който фактически разсъждава и приказва за Кубинската ракетна рецесия от 1962 година. Баща му и чичо му, несъмнено, изиграха сериозна роля за връщането на света от пътя към Армагедон.
Тълси и Р.Ф.К. младши за Кристъл и Чейнитата е замяна, която множеството поддръжници на Тръмп биха одобрили. Официалните представители на демократите наподобява също я приветстват, макар че човек би си помислил, че ще има известни опасения измежду гласоподавателите на демократите отвън групата на Джил Стайн (кандидат за президент на Съединени американски щати от Зелената партия на изборите през 2012, 2016 и 2024 гг., която бе задържана през април при присъединяване ѝ в кротичък митинг против войната в Газа – б.пр.)
Политическият поврат не е единствено в прекосяването на другата страна на няколко десетки персони, и не е единствено по отношение на външната политика. Това към момента не е добре разбрано. Черевено-синята електорална карта от времето на Обама-Ромни през 2012 година е доста сходна на днешната, което може да подведе някого да заключи, че културните борби и обединения от това време не престават по доста подобен метод, усилени от обществените медии. В някаква степен е по този начин – полунеофициалната насмешка, която Обама изрази във връзка с всички, които „ държат на оръжието и религията си “, евентуално се споделя от множеството демократи през днешния ден.
Но разделянето се разви и задълбочи от 2012 година насам. Ако някой демократ беше показал съветски скрит план като причина за загубата на изборите още през 2012 година, а не през 2016 година, прогресивният свят щеше да бъде повече или по-малко заинтригуван. Сега сходни обвинявания са предсказуема част от реторичния боеприпас на демократическата партия.
Администрацията на Буш-Чейни последва решенията на президента Бил Клинтън за гледище за уголемение на НАТО на изток и през 2008 година подбутнаха Украйна за бъдещо участие. Имаше предизвестия от вътрешни публични лица, най-известното от които от Уилям Бърнс, тогава дипломат в Русия, а в този момент шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, че разширение на НАТО с Украйна би било възприето от Русия като екзистенциална опасност, освен от Путин и неговия кръг, само че от всеки с някаква връзка с формалните висши среди от сигурността в Русия. Шегата на Обама във връзка политиката на Ромни по отношение на Русия може и да е била знак, че прогресивната американска администрация би трябвало да бъде внимателна по отношение на Русия. Но с Хилари Клинтън като държавен секретар, няколко неоконсерватори, включително Виктория Нюланд, получиха значима роля във воденето на съветската политика на неговата администрация. По време на втория мандат на Обама Русия беше превърната в съзнанието на ръководещите от геополитически противник с огромен нуклеарен боеприпас в токсичен културен зложелател.
В свое проницателно есе, оповестено при започване на 2022 година, в навечерието на нашествието на Русия в Украйна, Ричард Ханания споделя, че повратната точка е била, когато Русия се трансформира в намерено културно консервативна вкъщи, в същия миг когато Съединените щати преживяваха ранните тремори на своята будна гражданска война. В 2013 година Русия одобри закон, с който забрани ЛГБТК „ пропагандата “, ориентирана към малолетни, откакто наскоро беше осъдила на затвор членове на Pussy Riot – извънредно феминистки артистичен колектив – за светотатствени дейности в катедралата „ Христос Спасител “ в Москва. Тези събития трансформираха имиджа на Русия измежду прогресивните елити. Русия се трансформира от настояща тематика за експертите по външна политика в алегоричен участник във вътрешните културни борби на Запада, макар че, както отбелязва Ханания, съветският градски пейзаж с гей питейни заведения доста припомня на този от останалата част на Европа. Русия на Путин се трансформира в опасност освен за Украйна или Балтийските страни, само че и за всички прогресивни полезности на Запада.
Трансформацията на Русия от противник във зложелател в културната война беше водещ детайл в смяната на метода, по който демократите гледаха на външната политика. Анализаторът по външна политика Кристъфър Мот вкара израза „ будната империя “, с цел да опише едно ново обединение сред идеологията на обществената правдивост и външната политика на неоконсерваторите. Според Мот реториката на обществената правдивост до този миг беше служила за производство на единодушие по всичко, което външнополитическият истаблишмънт ще направи по този начин или другояче, макар че тази универсалистка и културно-транформираща изразителност би оправдала съвсем неограничени американски интервенции по цялото земно кълбо.
„ Войната за Украйна е и война за ЛГБТК правата “, прокламира „ Vanity Fair “ през 2022 година, което беше един от първите образци за това. Във „ Foreign Affairs “ – към момента най-утвърденото американско издание – трио американски създатели това лято разкритикува прогресистите, които се съпротивляват против военните разноски и интервенции на Съединените щати. „ Днешните прогресисти би трябвало да одобряват умерено мощта на Америка “, акцентираха те, подчератавйки че прогресивните полезности изискват от Съединените щати да усилят военните си разноски.
Проблемите, занимаващи „ будната империя “, зреят от години. Блогърът Стийв Сейлър стартира да употребява израза „ нахлуй в света, предложения света “ по времето на мандата на Буш, с цел да опише настройката на админнистрацията – релативно индиферентна към опазването на личните си граници, само че желаеща да играе военна роля в обществата на други страни. Нарастващото значение на имиграцията като проблем на прогресистите илюстрира степента, в която европейските политически разломи съответстват с нашите лични.
Огромно болшинство от европейските гласоподаватели желаят лимитирана или нулева имиграция, до момента в който европейските ръководещи партии прибягват до все по-барокови политически и парламентарни маневри, с цел да държат антимиграционните партии отвън властта. До този миг един неофициален алианс от публични партии, наднационални институции от Европейски Съюз и НПО-та за обществена правдивост си сътрудничеха, с цел да продължат мигрантите да идват, надали не по избор. Но гласовете за националните популистки партии не престават да порастват и решителната развръзка сред двете страни наподобява неизбежна. Външната политика, в това число войната в Украйна, остава вторичен проблем за европейците, само че в съвсем всяка от страните тези, които избират договаряния с Русия пред украинска „ победа “ и разширение на НАТО, поддържат популистки крйанолеви или крайнодесни партии, които са срещу всеобщата имиграция.
Ако Русия е огромният демон за будната империя, дребният демон е Унгария, водена от непрекъснато избирания реакционер Виктор Орбан. Тази дребна страна е обект на насмешки както от страна на прогресивните, по този начин и на неоконсервативните американски публицисти, които стартират да стават натрапчиви. Унгария е както първата европейска страна, която дейно затвори границите си за търсещи леговище имигранти, по този начин и най-скептичната членка на НАТО по отношение на прокси войната с Русия до реализиране на победа. Има съдружници на Съединените щати, които са същински недемократични и даже репресивни, без значение дали става дума за разрешаване на гей питейни заведения, или за избори, или за независимост на пресата, само че прогресистите във Вашингтон и неоконсерваторите, които в никакъв случай не слагат под въпрос връзките на Америка с Мароко, или Пакистан, или Саудитска Арабия, побесняват във връзка на Орбан.
По сходство на Съединените щати, политическите борби за имиграцията и външната политика накараха значими европейски фигури да правят отстъпка от предходните си обвързаности с вековните съществени западни свободи. След антимиграционните протести в Англия и Ирландия през миналите две лета, провокирани от отчетите за имигрантската престъпност, имаше най-малко краткотрайна вълна за угнетяване и гонене на „ речта на омразата “. В Съединените щати такава фигура от демократичния естаблишмънт като Хилари Клинтън намерено прикани за наказателно гонене за тези, които популяризират по този начин наречената от нея „ дезинформация “, което наподобява не е нищо друго, с изключение на политическа тирада, която на нея не ѝ харесва.
В Съединените щати дебатът за имиграцията по натурален метод се вля в главните културни битки за бодрост. Ако искаш да премахнеш или коренно да съкратиш полицията, несъмнено, че ще искаш да премахнеш и Службата по имиграционен и митнически надзор и другите организации, на които е поверено използването на имиграционното законодателство на Съединени американски щати. Камала Харис се опита да направи това, подкрепяйки законопроект за прехвръляне на финансирането на Службата по имиграционен и митнически надзор към НПО-та за „ заселване на бежанците “. Тя намерено прикани за преустановяване на депортирането, което, несъмнено, е единствената смислена глоба, с която разполагат службите за надзор на границите. Официалната преса, надълбоко подкрепяща Харис, в по-голяма или в по-малка степен отхвърля да отразява нейната досегашна позиция и е доста допустимо след визитата ѝ по границата през септември тя да се окаже в унисон с желанието на гласоподавателите.
Изборите в Америка сега са оспорвани в седем от решаващите щати. Според социологическите изследвания борбата е почти равна, макар че е допустимо Харис или Тръмп да натрупат забележителна преднина през последните седмици. Преобладаващата част в медийното отразяване на американските избори е фокусирана върху въпроси, които са спомагателни във връзка с обсъжданите тук съществени тематики. Абортите, за жалост на поддръжниците на живота, може да се окажат завършен въпрос за настоящето потомство гласоподаватели. Екипът Байдън-Харис не се оправи ужасно с стопанската система след Ковид и в случай че приемем, че инфлацията ще продължи да бъде следена, няма явни гаранции, че Тръмп ще се оправи по-добре.
В огромна степен резултатът през ноември ще бъде решен от оценката на неопределилите се и маргиналните гласоподаватели за личността и характера на претендентите: Тръмп е невероятна, въпреки и застаряваща фигура, който се е издигнал до върха на три или четири разнообразни специалности. Той е и тесногръд мъж, който за мнозина е противен вресливец. Има гласоподаватели, които биха подкрепили позициите му, само че просто им е омръзнало от него. Камала явно крие нещо с нежеланието си да приказва пред медиите или да има спонтанни изяви. С медийно подпомагане тя се пробва да прикрие предходните си будни изяви (особено във връзка с имиграцията), само че не е ясно дали също по този начин не крие и обща липса на знания и подготвеност за решение на необятен кръг въпроси от публичната политика. Това е проблем, който тя не съумя да реши с непрекъснатото припяване на рефрена „ Израстнах като дете от междинната класа “ и други сходни изречения.
Но анкетите, които в този момент се организират най-редовно, по значими за гласоподавателите въпроси – като абортите, доверието в отбрана на стопанската система, „ отбраната на демокрацията “ – не стигат до по-решаващи политически разлики сред претендентите, изключително във връзка с външната политика, където президентите имат по-голяма автономия за взимане на исторически решения.
Последният път, когато външните работи са играли сериозна роля в американските избори, беше през 1980-те години. Известната реклама на Роналд Рейгън с мечката от 1984 година оказа помощ да се затвърди визията, че демократите са прекомерно наивни или меки, с цел да се оправят дейно с Москва. Но, доколкото ми е известно, никой не се е опитвал да реши дали Харис губи повече „ мирни “ гласове в интерес на Тръмп, в сравнение с печели от гласоподавателите на Чейни. Известният електорален анализатор Марк Халперин допусна, че непрекъснатите войни може да са „ латентен “ проблем, който да работи в интерес на Тръмп, само че акцентира, че това е по-скоро вътрешен глас, в сравнение с наблюдаване, основаващо се на данни.
По отношение на политическата демография е ясно, че белите гласоподаватели без висше обучение, чието прекосяване към тръмпистките редици на републиканците е видимо още от времето на Буш, заплатиха за непрекъснатите войни по-висока цена от всяка друга група, изразяваща се в разрушени фамилии и унищожен живот. Набирането на военнослужещи предстоящо е в спад, и можем да се запитаме дали апелите за борба в името на полезностите на будната империя ще съумеят да го съживят. Но в този миг, когато дейното военно присъединяване на Съединени американски щати в Близкия Изток е повече или по-малко завоалирано и тече тежка софтуерна и подготвителна съгласуваност с Украйна, само че без американски жертви, това не са външнополитически избори. Както показват Уолтър Кирн и Мат Таибби, пресата не отразява застрашителните промени в съветската нуклеарна теория, а прокамала медиите се пробват да запазят това състояние непроменено.
Въпреки това тези избори са с големи външнополитически последствия.
Не е доста ясно по какъв начин би изглеждала външната политика при Камала. Реториката ѝ за Украйна не се разграничава от тази в орбитата към Кристъл-Чейни. Ще им даде ли опция rли ще сближи позициите си с сегашния си консултант по националната сигурност Филип Гордън, който е прочут с по-умерените си възгледи и беше участник в напъните на Обама да реализира нуклеарна договорка и въздържане на Иран? Споделя ли крайната нерешителност на Джоузеф Байдън от „ безмълвното потомство “ – която към момента се демонстрира, макар войнствената изразителност на президента за Украйна – по отношение на заплахите, които крие открит спор с Русия поради територии с рускоговорещи хора на границата на Русия? И има вяра ли, както беше споделила, че Путин е освен деспот от вида на Хитлер, който е решен да стигне с войските си до Полша и оттатък, само че че в това време „ блъфира “ с предизвестията си към Запада за заплахата от ескалация на войната, както пророкува естаблишмънта във Вашингтон? Мислила ли е въобще по такива въпроси?
Доста по-ясно е, че като политик Харис е почерпила доста ентусиазъм от будността, което може да бъде дестилирано до концепцията, че европейският свят и неговите потомци са по-виновни и компрометирани от всяка друга цивилизация и би трябвало, единствени от всички цивилизации, да понесат отговорността за своите закононарушения. Тя намерено е възхвалявала будността, без да я дефинира, подкрепяла е репарациите, пламенно е спорила, че Съединени американски щати нямат правото да депортират хора, които пресичат границата им незаконно. Това е част от менталността на актуалното ляво. Новото е, че в този момент тези възгледи са в цялостно сходство с една милитаризирана и интервенционистка външна политика. Русия, която към този момент не е революционна мощ, се трансформира в знак в нашите лични културни войни, заради което антируският сантимент е основен съставен елемент в гражданската културна война на самата Америка.
Същите политически линии на разлома минават и през всички европейски страни, въпреки и въпросът кой желае масирана имиграция от Третия свят да не е подложен в логическа връзка с аспирациите на Украйна към НАТО. Победа на Харис ще бъде мощно ободряваща за тези партии в Европа, които поддържат прогресивизма във всичките му форми и са анти-руски ястреби, както и би била разрушително отбиване за тези, които мислят, че Унгария може би има право по всички тези въпроси.
Би било преждевременно да обявим, че победа на Тръмп ще вещае успех за реализма и въздържанието в американската външна политика. Очевидният комплициращ фактор е Близкият Изток, а Израел под водачеството на Нетаняху явно рискува по-широка война, най-вероятно с вярата да въвлече Америка в борбите си. Тръмп безспорно има вяра във разновидността „ Америка преди всичко “, само че по характер и витален опит е откровено съпричастен с Ираел. Ще бъде наивно да мислим, че тези усеща не могат да влязат в спор.
По въпроса за Украйна, където рискът от разгръщане на войната, в това число даже нуклеарна война, е забележителен и непосреден, една победа на Тръмп би имала по-очевидни последици. Втори негов мандат ще послужи съвсем неотложно като прекурсор на спокойно съглашение, при което свободна и самостоятелна Украйна ще бъде лишена от аспирациите си да стане база на НАТО, а огромна част от нейните, идентифициращи се като съветски, територии ще останат в съветски ръце. Ще има мир и възобновяване. Новосъздадените по силата на нуждата съюзи на Русия с Китай и Иран ще изгубят причина за съществуването си.
Тръмп пое голям политически риск, с цел да заложи на тази основа, която изначало беше непопулярна, както беше и мнението му за Ирак в личната му партия. Неговата позиция е морална и стратегически смислена. Победа на Тръмп ще бъде живителна и за всички сили в Европа, разпростряли се идеологически от Джорджа Мелони до Сара Вагенкнехт, които споделят, че всеобща имиграция от Третия свят е рецепта освен за увеличение на престъпността, само че и за безкраен културен спор, който в последна сметка ще докара до счупвне и евентуално изтриване на всеки път разнородната, само че и постоянно разпознаваема културна единица, която беше люлката на модерната просвета и на демокрацията. В това отношение той е на страната на голямото болшинство европейски жители, в случай че не и на множеството сили, които ръководят континента през днешния ден.
За американците изборният резултат евентуално няма да е толкоз решителен, който и да победи.
Скот Макконъл е създател и редактор на “The American Conservative “ и създател на книги.
Инфо: htheamericanconservative.com
Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова
